“Надпис, който ще личи през нови и нови пластове боя: "Всички, които поставят неправилно ударенията, лекомислено гълтат букви, плюят срички, като че са шлюпки от семки, никога няма да бъдат щастливи." - "Ама защо?" - "Защото думите си отмъщават. Те управляват хората. Онези, които бъркат окончанията, без да знаят, съсипват живота си." - "Как така?" - "Ами така. Всеки ден, като подвикваш смачкани топки и дрипи от думи, ти затъваш все по-дълбоко в тресавище, от което няма измъкване. Никога, разбираш ли? Това е страшно. И един ден всички неправилни, скъсени думи ще се възправят срещу тебе. Защото - шепне мама - това, което говориш, е пряко свързано с начина, по който живееш."
Уля Нова, "Катерушки”