“Но все го влечеше да се връща там, дето е тя; усещаше, че още е тук. Смътно се надяваше тя да го потърси сама, да обясни, дума да продума. Да отпусне свитото му сърце. Но тя мълчеше. Мълчеше и той. Чакаше я да си отиде тихо- той няма да прави нищо, за да я спре, да си отиде, за да свърши всичко отведнъж, да преболи по- скоро и заздравее...”