“...Тя си спомни майка си, която умираше на шестдесетгодишна възраст и знаеше, че умира. Спомни си я как лежеше в леглото, пожълтяла и изнемощяла след един живот, изпълнен с болки, неприятности, нищета, разочарование. "Не мога да повярвам - бе казала тя. - Най-трудно ми е да повярвам, че съм една старица. По някакъв начин, освен когато се зърна в огледалото, все още имам същото усещане за себе си, което имах, когато бях на шестнадесет години. Дори и сега, когато лекарят идва и се намръщва и аз знам, че той мисли, че няма да преживея този месец, ми се иска да му кажа: "Не, има някакво недоразумение. Умирането е твърде сложно за човек, който се чувства на шестнадесет години.”