“Всеки ден… Всеки ден бродя из спомените си…
По онези улици, покрай онези къщи. Толкова тихо беше градчето ни. Нямаше заводи, само една бонбонена фабрика. Неделя… Лежа си, пека се. Притичва майка ми: „Дъще, Чернобил се взривил, хората се крият по къщите си, пък ти лежиш на слънцето.“ Разсмях се – от Чернобил до Наровля са четирисет километра.”