“Ако от всеки превод съм научила едно или друго, всички постепенно ме научиха на търпение, постоянство, и дисциплина. Превърнаха – поне донякъде – природният ми инат в смислено упорство. Изостриха наблюдателността ми, дадоха ми око и за детайла, и за цялото, зрение за дърветата, но и за самата гора. Развиха въображението ми. Научиха ме - ще си позволя да преинача думите на Спиноза – че можеш да се смееш, и да плачеш, и да негодуваш, но си длъжен да разбереш. Защото без тълкуване преводът е скучно редене на речникови единици. Трябва да проникнеш до дъното на текста. [...] Преводът е един вид екзистенциално занимание: непременно те изправя пред императива да избираш. Можеш да се опираш на опита, но трябва да помниш, че той никога не дава готови решения. Преводите ме научиха както да обуздавам пристъпи на самонадеяност, така и да преодолявам колебания и нерешителност и да понасям последствията от направения избор. Сигурно ще пропусна някои важни неща, на които са ме научили преводите, но в никакъв случай няма да забравя едно – преводите ме научиха по един особен начин да обичам българския език.


Анна Златкова”