“Лекарските приемни ме потискат повече и от болниците заради лъхащата от тях минусова продължителност на живота и заради случайния пациент, който си тръгва с добри новини, разтърсва антисептичната ръка на доктора и се смее високо, смее се на всяка негова дума, ще се пръсне от смях, от просташко могъщество, показно игнорира другите пациенти, преминавайки през чакалнята с все така дързък смях – той се е отървал от тях, вече не е свързан с ежеседмичния им мрак, със страхливото им малоценно умиране.”