“...спомените ни напускат, пръсват се във въздуха като пух на глухарче, всяко семе е прикрепено към деликатен носител, прозрачен или бял на цвят, всяко семе може да пътува във въздуха, в Космоса; един ден спомените ни ще заселят нови светове, ще еволюират до многоспоменни организми, ще открият огъня, сечивата, ще опитомят животните, които по-късно ще станат най-добрият приятел на спомена, ще издигнат цивилизации, ще ги унищожат, после ще издигнат нови, такива, които ще изпратят спомени в Космоса, които спомени ще тръгнат из мрака и може би ще достигнат Земята, където ще срещнат нас, хората, и в момента, в който ни видят, ще усетят някакво необяснимо, но много силно желание да проникнат в нас, да влязат зад очите ни и да останат завинаги там, това желание ще ги плаши и отвращава, ще го опишат на учените си, които ще му дадат име, това име ще попадне пред очите на творците им, които ще създадат филми, книги, постановки за това желание на пътешественика да се настани в главата на чужденеца и да не иска да отиде никъде другаде…”