“Ти си делови, а аз "отнесена" според твоя израз. Но без мен ти би бил само сурова, твърда земя, лишена от криле. Без теб аз бих била облаче, откъснато от земята и залутано в простора- Един без друг сме немислими тъкмо защото сме различни до непримиримост.
Земята и небето могат да се съединят за миг в нас двамата.
Ти си мечтата към бъдещето. Аз съм паметта за миналото. И двама не живеем в днешния ден. Странно, ти си устремен напред към по- красивото, а си малко сух. Ти си копнежът, а си суров. Навярно такива трябва да бъдат мечтателите, за да устояват своята мечта.
Всичко се изявява в своята обратна същност.
Аз съм поглед, обърнат към миналото, към по- трагичното. Аз нося сянката на паметта, а съм по- поетична и светла. Това е не само до характер. Кръгът на интересите, професията, мислите на човека определят неговата тоналност. На моя мечтател му липсва измерението на паметта, а то е поетичният живец. Защото в паметта има винаги тъга по загубеното. А тъгата е поезия.
Въображението и паметта си дават среща в нас двамата.
Навярно това е любовта- без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най- хубавата- това е свободата".”