“Усещам, че ти си се бронирал със забрава. За да не ти пречи нищо по начертания път.А аз за дълго останах в спомена. Пиех го на малки, пестеливи глътки и още не бях го изчерпала до дъно, когато се хванах, че вече съм далеч от него. Преживявах наслойките на многократното възпроизвеждане, а не истинското минало. Неволно вплитах миналото в настоящето, за да постигна някаква цялостност. А може би споменът се бе превърнал в копнеж по нещо неизживяно, неосъществимо".”