“С Нурия чакаха с най-голямо нетърпение онези няколко седмици през август, когато родителите им занимаваха с приятели на пътешествие с яхта, а момичетата оставаха сами с баба си и гостите, които идваха и си отиваха. Къщата тънеше в сянка и прохлада, излъчваше аскетичност. Под балкона отзад бе сложена дълга маса, която се редеше прилежно три пъти дневно. Градината бе опърлена от слънцето и морския бриз. Близкият плаж беше съвсем пуст сутрин, понякога и в разгара на деня. Помнеше миризмата на горяща цитронела, с която гонеха комарите в късните вечери, помнеше соления задух, ако се случеше да заспи на масата, докато възрастните разговаряха, а после я пренасяха тихо в леглото.”