The Empty Family Quotes

“She was lonely without Blunt, but she was lonelier at the idea that the world went on as though she had not loved him.”
― Colm Toibin, The Empty Family

“We had used up all of our time. And I wondered if that made any difference to my mother then, as she lay awake in the hospital those last few nights of her life: we had used up all of our time.”
― Colm Tóibín, The Empty Family: Stories

“Аз не подозирах, че музиката, която тази нощ ме извиси и изтръгна от самия мен, която бях възприел като велико ново начало, след десетилетие ще ми се струва сладникава и несериозна, недостатъчно германска, недостатъчно категорична. Бъдещето е като чужда държава - там всичко се върши другояче.”
― Colm Tóibín, The Empty Family: Stories

“I dreamed of setting it up out here in front of where I am sitting now, on the tripod that I would have ordered too, and starting, taking my time, to focus on a curling line of water, a piece of the world indifferent to the fact that there is language, that there are names to describe things, and grammar and verbs. My eye, solitary, filled with its own history, is desperate to evade, erase, forget; it is watching now, watching fiercely, like a scientist looking for a cure, deciding for some days to forget about words, to know at last that the words for colours, the blue-grey-green of the sea, the whiteness of the waves, will not work against thefullness of watching the rich chaos they yield and carry.”
― Colm Toibin, The Empty Family

“А междувременно имам само тази къща,тази светлина, тази свобода, и ще прекарвам времето, стига да имам нужната смелост, в съзерцаване на морето, ще отбелязвам промените му и звуците, които издава, ще изучавам хоризонта, ще слушам вятъра или ще се наслаждавам на тишината, когато е тихо. И дори в най-дълбоките си сънища няма да летя твърде близо до слънцето или твърде ниско над морето. Възможността за всичко това вече е отминала.”
― Colm Tóibín, The Empty Family: Stories

“Не знам колко време щеше да оцелее на брега, ако не го бях спасил. Нямам представа колко трае животът на камъните по уексфордските плажове.”
― Colm Tóibín, The Empty Family: Stories

“The surface of life was too exciting for anyone to do more than shrug at the possibility that this undertow would begin to pull us elsewhere.”
― Colm Tóibín, The Empty Family: Stories

“С Нурия чакаха с най-голямо нетърпение онези няколко седмици през август, когато родителите им занимаваха с приятели на пътешествие с яхта, а момичетата оставаха сами с баба си и гостите, които идваха и си отиваха. Къщата тънеше в сянка и прохлада, излъчваше аскетичност. Под балкона отзад бе сложена дълга маса, която се редеше прилежно три пъти дневно. Градината бе опърлена от слънцето и морския бриз. Близкият плаж беше съвсем пуст сутрин, понякога и в разгара на деня. Помнеше миризмата на горяща цитронела, с която гонеха комарите в късните вечери, помнеше соления задух, ако се случеше да заспи на масата, докато възрастните разговаряха, а после я пренасяха тихо в леглото.”
― Colm Tóibín, The Empty Family: Stories

“Изслушването изисква повече усилия от говоренето.”
― Colm Tóibín, The Empty Family: Stories