“Подписах ся „Архимандрит Гавраил“. За да ся придаде повече тежест на казаното. Че хората много съдят по името и положението. Едно и също нещо ако го кажа аз като Гича от Котел, ще рекат „Какви глупости разправя тоз“, а ако го кажа като архимандрит Гавраил, ще рекат – „Умно говори!“. Суета сует и всичко е суета! А хората са като стадо някое – водят ся по името и положението и каквото чуят от някой такъв, като безмозъчни повтарят. Собствен ум там не търси. И туй хем при положение, че му през цялото време люто завиждат. И пак! Брате!... Но на, без тях револуциа не става. Вършиш, сучеш, накрая все до тях опираш.”