“Връщам се вечерта – не намирам вкъщи нито дядо, нито баба. Съседите казват, че тях също са ги откарали в болницата. Става ми страшно – аз съм сам. Вече се досещам, че от тази болница, където откарваха бежанците, а сега и дядо и баба, не се завръщат. Страшно е да живееш сам в къщата, нощем къщата е голяма и непозната. Даже денем е страшно. Прибира ме при себе си дядовият брат. Имам нов дядо.”