“Игумените се безпокояха от вярата на пастор Сеферино Уанка Лейва, че в обширния репертоар на смъртните грехове по никой начин не трябва да фигурира ръкоблудството. Въпреки упреците на учителите, които с цитати от Библията и многобройни папски були, бичуващи Онан, се опитваха да го върнат в правия път, Сеферино Уанка Лейва нощем подбуждаше другарите си, твърдейки, че ръкоблудството е сътворено от Бога, за да обезщети свещениците заради обета им за безбрачие и целомъдрие или поне да го направи по-леко поносим. Грехът, твърдеше той, е в удоволствието, което предлага женската плът или (казано по-извратено) чуждата плът, но защо да се счита за грях скромното, самотно и безплодно облекчение, което постигат заедно въображението и ръката?”