“Да замина далеч да си тръгна.
Аз да си тръгна от Нава… Ако зависеше от мен, за нищо на света не бих го направил. В Нава модерните технологии и такива работи не бяха познати, нямаше електричество. За да си светим, използвахме газени лампи. Но в Нава имаше ябълки. Там виждах узряването на плодовете – цветовете се разтваряха и пред очите ми се превръщаха в плод. Не че тук цветовете не се превръщат в плод, ала не го виждаш. И звездите. Безброй. Луната. Помня, че за да пестим газ, понякога се хранехме през нощта на открито – на лунна светлина…
…Имахме огромен двор с ябълкови дървета, череши, нарове, праскови, кайсии и черници. Стените на оградата са от кал и са наистина дебели, повече от един метър. Ядяхме кисело мляко(йогурт), което сами си приготвяхме: подобно е на гръцкото, но е далеч по-хубаво. Имахме крава и две овчици, имахме си поле за отглеждане за жито, което носехме за мелене в мелницата.
Ето това е Нава и ако зависеше от мен, нямаше да я напусна.”