“КУФАР – затворено паралелепипедно пространство, в което поставяме неща за пренасяне. Важни неща, вещи от първа необходимост. Пренасяме гащи, чорапи, четка за зъби, няколко тениски, кецове, мечти, спомени, изгледи, възгледи, копнежи, надежди, намерения, чувства и мисли, настоящи притеснения, бъдещи пориви… КУФАР, това е времето на едно пътуване и пътуване във времето. Мястото, на което бяхме преди миг и миг преди да го напуснем.
КУФАР – това е целта, с която местим всичкия наш живот на няколко хиляди километра на запад или десетки години на изток.
КУФАР – пространството, което във времето на едно пътуване поглъща и превръща спомените в усмивки от стари снимки, мечтите в сълзи, тениските в прегръдки, кецовете в надежда за завръщане….
(Герасим Дишлиев, “Монолог с куфар”)”