“Ана посяга и погалва Пиньо по ръката от рамото до пръстите, погалва и рижавата котка, хляба върху масата, тръгва да излиза и милва бялата ружа до входа на колибата, провлачва пръсти през шуплите на скалата, всичко иска да помилва Голата Ана, всичко на този свят, слънцето денем, луната нощем, перцето от гларус, пясъка на морето, очите на Рибарката, пръстите на Пиньо, всичко, иначе защо съществуват,

необлечена, жалка, с блатнозелени очи и минзухарена кожа, грозна и тъжна, заметната с прокъсаната рибарска мрежа, боли да я гледаш, боли да я чувстваш,

Пиньо заплаква и с двете си очи.”