What do you think?
Rate this book
Елада Пиньо и времето
"The novel describes the myth of the person who travels through various wombs and embraces, undergoes multiple transformations due to the culture of times, yet never stops expressing the deep faith that above our earthly trials watches the law of love." - Dobrina Topalova, literary critic
- GenresBulgarian Literature
206 pages, Paperback
First published January 1, 2003
3 people are currently reading
164 people want to read
About the author
Керана Ангелова
17 books38 followersКерана Ангелова е родена в село Бродилово, само на пет-шест километра от морето, в мистичната планина Странджа – задължително го съобщава най-напред в справки за биографията си, понеже счита, че родното място е много специално нещо – то е онази точка на земното кълбо, което е проекция на замисъла всеки от нас да съществува – тук и никъде другаде.
“Тоест, смея да мисля, че родното място е посочено от пръста на онази сила, която ни е вдъхнала дъх и дух – за да поддържат те връзка със същата тази родителна сила чрез най-подходящия енергиен канал. Мисля, че ако бяхме родени на друго място, бихме имали съвсем други отношения със света: други хора, друг обмен на енергии с тях, с природата наоколо, други предизвикателства биха отключвали сетивата ни да възприемаме заобикалящото, т.е. всеки от нас си има родно място, което в общия замисъл за живота е фиксирано някъде там върху необикновената карта на животите като съдбовна отправна точка.”
Има педагогическо образование. Работи като преподавател, програмен ръководител, журналист. Има издадени осем книги с поезия и проза:
“Лято”, поезия, 1982 год. , “Подземна река”, поезия,1988 год., “Зана.Папазини”, две повести, 1998 год., “По-беззащитни глухарчета”, поезия, 2000 год., “Елада Пиньо и времето” – 2003 год., “Катокала, името на пеперудата”, поезия,2006 год. “Вътрешната стая”, роман, 2006 год., “Времена” поезия в съавторство с Роза Боянова и Калина Тельянова, 2007 год.
“Тоест, смея да мисля, че родното място е посочено от пръста на онази сила, която ни е вдъхнала дъх и дух – за да поддържат те връзка със същата тази родителна сила чрез най-подходящия енергиен канал. Мисля, че ако бяхме родени на друго място, бихме имали съвсем други отношения със света: други хора, друг обмен на енергии с тях, с природата наоколо, други предизвикателства биха отключвали сетивата ни да възприемаме заобикалящото, т.е. всеки от нас си има родно място, което в общия замисъл за живота е фиксирано някъде там върху необикновената карта на животите като съдбовна отправна точка.”
Има педагогическо образование. Работи като преподавател, програмен ръководител, журналист. Има издадени осем книги с поезия и проза:
“Лято”, поезия, 1982 год. , “Подземна река”, поезия,1988 год., “Зана.Папазини”, две повести, 1998 год., “По-беззащитни глухарчета”, поезия, 2000 год., “Елада Пиньо и времето” – 2003 год., “Катокала, името на пеперудата”, поезия,2006 год. “Вътрешната стая”, роман, 2006 год., “Времена” поезия в съавторство с Роза Боянова и Калина Тельянова, 2007 год.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
November 12, 2015
"...тихо, момчето ми, не плачи така, защото да плачеш на сухо боли, не си струва да те боли заради тази работа, не плачи заради жалките неща, защото в живота се случват и други, важни неща, тогава плачи с истински благодатни сълзи заради величието им, заради чудото, че ги има, нали,..."
Още в пролога си казах – световна литература! Или най-малкото (не е малко) – с вкус на любимата ми „Правек и други времена“. Или още по-малко – просто на мен това много ми допада.
Хвана ме за ръчичка (даже направо за сърцето) и директно ме поведе в магията... Мярката беше точко като за мен - нито „обикновено“ разказване, нито прекалена „изчанченост“; фантазия, извираща от реалността; красота на думите, които не са търсени умишлено за постигане на ефект, а текат естествено от извора на живота. Заслушах се в изреченията - хем задъхан, хем успокояващ наниз в неравноделен размер.
Книга за „нещата“, наречени Човек, Любов, Бог, Време (то какво друго остава). Явно книги с думата „време“ в заглавието ми харесват, когато ми дават нещо ново или старото е казано по различен начин. Дали Керана Ангелова е чела „Правек и други времена“, дали Олга Токарчук е чела „Елада Пиньо“? Мисля, че биха се зарадвали да се прочетат взаимно.
„Щом пътят те е довел при мене, слушай тогава и помни какво ще ти река, аз, простата жена. Хората погряшно определят свойто време. Въртят се там едни стрели в оная играчка, в часовника, де, уж врямето се движело там, те ще ми кажат на мене. Ми, ако зема да стрия с петата си часовника на сол, какво ще стане? Врямето е онуй, дето се движи вътре в човяка! Обаче, човяците – не, та не, имало такова, онакова и още някакво си вряме! Таратанци! Кой да им каже, че ние сме играчките на врямето и отминаваме ние, а не врямето.“
Пиньо, Сируи, Хрисула, Зелма, Ана Голата, Рибарката, Ферсо… Само жени ли?! (са „добрите“). Е, имаше и дядко, имаше и старец. Ованес - спасителят и спасеният… Другите мъже (Тано, Давид, Йоргос) – плахи бяха да обичат смело и така изглеждаха слаби или „лоши“… Всяка една от жените бих искала да познавам, но Елада Пиньо е най-яркият синоним на Щастие. Не се стреми към него, не го преследва. Просто го живее, диша и излъчва. Във всяка ситуация — насред войни, раздели, обрати и човешки низости — се учи от мъката и радостта.
„... смях без причина е най-младото чувство на света,
щастието без причина е вътрешното им небе,
празникът тече из вените на телата им, искри от очите им, двете не спират да се смеят...“
Мъдростта струи по различен начин от отделните герои според собствените им очи и преживявания. Покъртителни истории с образи-хора, образи-символи; по време на войни, изселвания, мир… по всяко ВРЕМЕ. Страсти и слабости, грехове и прошка - и винаги възможност за ЛЮБОВ.
„Някои хора обичат всичко с всичко свое, със сърцето си, с очите си, с думите си, други крият любовта си чак на дъното си и никак не искат другия да научи за нея, странна е наистина такава любов, не любов, а сянка сякаш, призрак сякаш, така ме обича и баща ти, обаче, ако се плашим от чувствата си, те рано или късно ни напускат.“
Разбира се искам да прочета и други книги на Керана Анеглова, но по-добре да не е скоро. Видях, че преди десет години е издадена „Елада Пиньо“ и в първите секунди си помислих – как не съм я чела досега?! Но веднага се сетих – щеше да е пропиляна, ако я бях чела преди няколко години. Нямаше да съм готова за пълноценно възприемане. Интересно е, че най-силно ми действаше „хубавото“ в романа, тежкото си е тежко, но пороите от сълзи бяха повече при проявата на любов, състрадание, опрощение, радост от живота. Зашеметена бях дълго – от соления океан, който се изля от очите и душата ми.
„Пиньо зарови лице в гърдите ѝ и вдиша любов, още и още. Майката я залюля в скута си, люля я дълго и мълчаливо и накрая Пиньо заплака,
плачеше и с двете си очи.“
Керана Ангелова лекува!
Още в пролога си казах – световна литература! Или най-малкото (не е малко) – с вкус на любимата ми „Правек и други времена“. Или още по-малко – просто на мен това много ми допада.
Хвана ме за ръчичка (даже направо за сърцето) и директно ме поведе в магията... Мярката беше точко като за мен - нито „обикновено“ разказване, нито прекалена „изчанченост“; фантазия, извираща от реалността; красота на думите, които не са търсени умишлено за постигане на ефект, а текат естествено от извора на живота. Заслушах се в изреченията - хем задъхан, хем успокояващ наниз в неравноделен размер.
Книга за „нещата“, наречени Човек, Любов, Бог, Време (то какво друго остава). Явно книги с думата „време“ в заглавието ми харесват, когато ми дават нещо ново или старото е казано по различен начин. Дали Керана Ангелова е чела „Правек и други времена“, дали Олга Токарчук е чела „Елада Пиньо“? Мисля, че биха се зарадвали да се прочетат взаимно.
„Щом пътят те е довел при мене, слушай тогава и помни какво ще ти река, аз, простата жена. Хората погряшно определят свойто време. Въртят се там едни стрели в оная играчка, в часовника, де, уж врямето се движело там, те ще ми кажат на мене. Ми, ако зема да стрия с петата си часовника на сол, какво ще стане? Врямето е онуй, дето се движи вътре в човяка! Обаче, човяците – не, та не, имало такова, онакова и още някакво си вряме! Таратанци! Кой да им каже, че ние сме играчките на врямето и отминаваме ние, а не врямето.“
Пиньо, Сируи, Хрисула, Зелма, Ана Голата, Рибарката, Ферсо… Само жени ли?! (са „добрите“). Е, имаше и дядко, имаше и старец. Ованес - спасителят и спасеният… Другите мъже (Тано, Давид, Йоргос) – плахи бяха да обичат смело и така изглеждаха слаби или „лоши“… Всяка една от жените бих искала да познавам, но Елада Пиньо е най-яркият синоним на Щастие. Не се стреми към него, не го преследва. Просто го живее, диша и излъчва. Във всяка ситуация — насред войни, раздели, обрати и човешки низости — се учи от мъката и радостта.
„... смях без причина е най-младото чувство на света,
щастието без причина е вътрешното им небе,
празникът тече из вените на телата им, искри от очите им, двете не спират да се смеят...“
Мъдростта струи по различен начин от отделните герои според собствените им очи и преживявания. Покъртителни истории с образи-хора, образи-символи; по време на войни, изселвания, мир… по всяко ВРЕМЕ. Страсти и слабости, грехове и прошка - и винаги възможност за ЛЮБОВ.
„Някои хора обичат всичко с всичко свое, със сърцето си, с очите си, с думите си, други крият любовта си чак на дъното си и никак не искат другия да научи за нея, странна е наистина такава любов, не любов, а сянка сякаш, призрак сякаш, така ме обича и баща ти, обаче, ако се плашим от чувствата си, те рано или късно ни напускат.“
Разбира се искам да прочета и други книги на Керана Анеглова, но по-добре да не е скоро. Видях, че преди десет години е издадена „Елада Пиньо“ и в първите секунди си помислих – как не съм я чела досега?! Но веднага се сетих – щеше да е пропиляна, ако я бях чела преди няколко години. Нямаше да съм готова за пълноценно възприемане. Интересно е, че най-силно ми действаше „хубавото“ в романа, тежкото си е тежко, но пороите от сълзи бяха повече при проявата на любов, състрадание, опрощение, радост от живота. Зашеметена бях дълго – от соления океан, който се изля от очите и душата ми.
„Пиньо зарови лице в гърдите ѝ и вдиша любов, още и още. Майката я залюля в скута си, люля я дълго и мълчаливо и накрая Пиньо заплака,
плачеше и с двете си очи.“
Керана Ангелова лекува!
March 5, 2017
Трудно се намират правилните думи за този шедьовър. Книгата е толкова дълбока, изпълнена с цялата палитра чувства и емоции, изрисувани с магическа четка. Дълбоко ме развълнува!
August 25, 2014
Малко са ѝ пет звезди на тази книга! След като приключих и последната страница, имах нужда от време да осъзная къде съм. Нежна, чувствена, завладяваща и много повече от това.
March 30, 2015
Трудно ми е да определя стилово жанра, може би магически реализъм, но подправен с щипка нашенска есенция. Книга за интелектуално развити читатели. Увлича те във водовъртежа от събития около живота на главната героиня, не липсват и постмодерни прийоми – воденото от трето лице повествование се редува с извадки от имагинерните биографични записки на Пиньо.
Действието се развива в началото на ХХ век, в Беломорска Тракия, Одрин и Бургас, в смутни за българската нация времена. Макар че наративът не се движи праволинейно и често забавя ход или прескача, книгата се чете с лекота и интерес до края. Емоционално обременяваща. Може би втората част е по-лековато композирана, или поне на читателя му се иска приказката да не свършва, повече да продължи Пиньовото шарено-вълшебно детство, и финалът е някак хепиендски разводнен, но това е по-скоро въпрос на гледна точка. Оценявам високо и препоръчвам книгата!
Действието се развива в началото на ХХ век, в Беломорска Тракия, Одрин и Бургас, в смутни за българската нация времена. Макар че наративът не се движи праволинейно и често забавя ход или прескача, книгата се чете с лекота и интерес до края. Емоционално обременяваща. Може би втората част е по-лековато композирана, или поне на читателя му се иска приказката да не свършва, повече да продължи Пиньовото шарено-вълшебно детство, и финалът е някак хепиендски разводнен, но това е по-скоро въпрос на гледна точка. Оценявам високо и препоръчвам книгата!
April 19, 2015
Една от най-големите книги,написани на български език.
August 16, 2013
Като гмуркане в дълбока бездна беше прочитането на тази книга. Бръкна ми в душата.
January 2, 2018
„Елада Пиньо и времето” е роман за нещата извън времето, за онези които се случват в човешката душа и остават в безкрайната памет на Вселената. Роман, който те захвърля в един магичен свят, където чувствата са толкова силни и толкова древни, че се връщаш назад, още преди да се родиш, още преди времето да се завърти...
Керана Ангелова е магьосница, която със силата и красотата на думите създава реални усещания на любов и омраза, на болка и щастие, на вечност и миг.
Времето, съдбата, човекът и неговия избор, смисълът на живота...
Това са въпросите.
А отговорите ще намерите в самите вас, докато четете тази книга.
И макар човекът да е само прашинка в сравнение със съществуващия свят - любовта, красотата, сълзите, смеха, прошката, срещата, всеки трепет на сърцето изпълват сърцевината на Вселената...
Така истинските човешки преживявания се превръщат в една цяла вечност на фона на човешката крехкост и тленност.
„- Ти знаеш ли ги, Давиде – времето и смисъла – знаеш ли?
-Знам... какво си ти... Еладо..”
Керана Ангелова е магьосница, която със силата и красотата на думите създава реални усещания на любов и омраза, на болка и щастие, на вечност и миг.
Времето, съдбата, човекът и неговия избор, смисълът на живота...
Това са въпросите.
А отговорите ще намерите в самите вас, докато четете тази книга.
И макар човекът да е само прашинка в сравнение със съществуващия свят - любовта, красотата, сълзите, смеха, прошката, срещата, всеки трепет на сърцето изпълват сърцевината на Вселената...
Така истинските човешки преживявания се превръщат в една цяла вечност на фона на човешката крехкост и тленност.
„- Ти знаеш ли ги, Давиде – времето и смисъла – знаеш ли?
-Знам... какво си ти... Еладо..”
November 27, 2024
Керана Ангелова "Елада Пиньо и времето".
Нахвърлях мисли докато четох книгата, ту едно, ту друго.
Това е вълшебство, то не може да се разкаже, то се усеща, възприема, от душата и сърцето!
Дали някой друг толкова красиво е описал миговете на пътя към смъртта!
И "времето" на Керана Ангелова.
"Изобщо в планината времето тръгва само когато през нея се движат хора, тогава собственото си движение човеците наричат време."
"Хората погрешно определят своето време....Кой да им каже, че ние сме играчките на времето и отминаваме ние, не то."
Това е книга награда, междучовешка, но едва ли ще се намери човек, който да го пресъздаде това вълшебство на друг език.
Красиво пише Керана, сякаш оформя с магическа пръчка мислите ти. Образите на Елада Пиньо, Хрисуля, касапина, момчето, еврейката, Ферсо, Ованес, кошутата, Рибарката,...
И събития, гонения, бежанци, каракачани, обсадата на Одрин...
И нещо толкова актуално днес.
"- Защо свободата на българите не е чиста?
- Защото не зависи единствено от тях. В свободата участват и нейните завоеватели!"
Книгата е малка, но не се прочита бързо. Четеш и осмисляш всяка дума, всяка мисъл, във въображението ти се редят картина след картина, нарисувани от сладкодумницата Керана.
"Всеки миг, в който не си нещастен, е щастие."
... "безначална хладина"...
"...блатнозелени очи и минзухарена кожа..."
Човек получава от книгата "според своята вместимост "(Олия Огнянова).
Нахвърлях мисли докато четох книгата, ту едно, ту друго.
Това е вълшебство, то не може да се разкаже, то се усеща, възприема, от душата и сърцето!
Дали някой друг толкова красиво е описал миговете на пътя към смъртта!
И "времето" на Керана Ангелова.
"Изобщо в планината времето тръгва само когато през нея се движат хора, тогава собственото си движение човеците наричат време."
"Хората погрешно определят своето време....Кой да им каже, че ние сме играчките на времето и отминаваме ние, не то."
Това е книга награда, междучовешка, но едва ли ще се намери човек, който да го пресъздаде това вълшебство на друг език.
Красиво пише Керана, сякаш оформя с магическа пръчка мислите ти. Образите на Елада Пиньо, Хрисуля, касапина, момчето, еврейката, Ферсо, Ованес, кошутата, Рибарката,...
И събития, гонения, бежанци, каракачани, обсадата на Одрин...
И нещо толкова актуално днес.
"- Защо свободата на българите не е чиста?
- Защото не зависи единствено от тях. В свободата участват и нейните завоеватели!"
Книгата е малка, но не се прочита бързо. Четеш и осмисляш всяка дума, всяка мисъл, във въображението ти се редят картина след картина, нарисувани от сладкодумницата Керана.
"Всеки миг, в който не си нещастен, е щастие."
... "безначална хладина"...
"...блатнозелени очи и минзухарена кожа..."
Човек получава от книгата "според своята вместимост "(Олия Огнянова).
December 17, 2022
einfach wunderschön, eine sprachliche Perle
Das Mädchen tritt an sie heran, berührt die Fischerin zutraulich, bedankt sich wortlos. Da wirft die Frau einen Blick in ihre Augen und fährt zusammen. Dieses Mädchen gehört nicht zu den Menschen, die das Leben ohne Einwände hinnehmen. Die Fischerin sieht weiter hinter den klarblauen Vorhang ihres Blicks und sieht: Sie ist eine Kämpferin von Natur aus, sie verfügt über die Kraft, mit diesem Leben zu kämpfen, wenn es nötig ist, und wird es mit Zähnen und Krallen bezwingen, weil sie glaubt, dass der Mensch sein Schicksal lenken kann, und weil sie nicht vorhat, sich seiner Willkür zu überlassen, das Gegenteil von dem, was der Junge denkt, mit dem sie bald unwiderruflich zusammentreffen wird.
Sieh an, ein gewitztes Mädchen, sieh an.
Das Mädchen tritt an sie heran, berührt die Fischerin zutraulich, bedankt sich wortlos. Da wirft die Frau einen Blick in ihre Augen und fährt zusammen. Dieses Mädchen gehört nicht zu den Menschen, die das Leben ohne Einwände hinnehmen. Die Fischerin sieht weiter hinter den klarblauen Vorhang ihres Blicks und sieht: Sie ist eine Kämpferin von Natur aus, sie verfügt über die Kraft, mit diesem Leben zu kämpfen, wenn es nötig ist, und wird es mit Zähnen und Krallen bezwingen, weil sie glaubt, dass der Mensch sein Schicksal lenken kann, und weil sie nicht vorhat, sich seiner Willkür zu überlassen, das Gegenteil von dem, was der Junge denkt, mit dem sie bald unwiderruflich zusammentreffen wird.
Sieh an, ein gewitztes Mädchen, sieh an.
October 28, 2018
Близо година трябваше да престои у мен книгата на Керана Ангелова, за която слушах доста, особено прокрай разговорите за “Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова, “Правек и други времена” на Олга Токарчук и др. И не случайно. Случи се и така, че четох романа основно по време на пътувания, което някак добре пасна с много движение между страниците му.
Повече тук.
Повече тук.
August 23, 2022
Има книги, от които не четеш, а отпиваш като глътки старо, отлежало вино, оставящо след себе си и горчивината, и сладостта. След такива книги се усещам вглъбена, обърнала взор не към пъстротата на света, а към себе си след досега до съкровения свят на другия. Премислям съдбите на героите, оплетени като шарените нишки на тази наша странна за разбиране и трудна за развързване балканска черга, изтъкана от любов и страдание, съчетала едни, пълни с живот и енергия, като самата природа, други- с прекършени криле, трети - с различни очи за околните. Емоция, размисъл, съпреживяване- това бе за мен книгата на Керана Ангелова "Елада Пиньо и времето". Интересната композиция, увлекателният сюжет и прекрасният език ме провокираха да откликвам, да съпреживявам, да се опитвам да вникна в тайните живота и смъртта, на човешкото съществуване, на времето. Погледнах през очите на едно дете към света, съчетал реалност и фантазия, замислих се за хората ангели, пресичащи житейската ни пътека уж случайно. Книга богатство!
"... по-силно от думите е онова, което не може да бъде изговорено. В мигове на страдание то е силно като раждането, човек се ражда отново, истина ви казвам, ако успее да оцелее, става нов човек."
"Смисълът да съществуваш е да започнеш да се питаш какъв е смисълът да съществуваме. Един ден отговорът сам ще те намери."
"А най-важното е, че с такава лекота и великодушие прощават нашите грехове, защото, Господи, когато едно дете прости греховете на възрастния, то все същото, че ти си ги простил- тогава всички по-лесно живеят!"
"Някои хора обичат с всичко свое: със сърцето си, с очите си, с ръцете си, с думите си. Други крият любовта чак до дъното си и никак не искат другият да научи за нея- страшна е такава любов, не любов, а сянка сякаш, призрак сякаш,(...) обаче, ако е плашим от чувствата си, те рано или късно ни напускат и се превръщат в нещо друго."
"... по-силно от думите е онова, което не може да бъде изговорено. В мигове на страдание то е силно като раждането, човек се ражда отново, истина ви казвам, ако успее да оцелее, става нов човек."
"Смисълът да съществуваш е да започнеш да се питаш какъв е смисълът да съществуваме. Един ден отговорът сам ще те намери."
"А най-важното е, че с такава лекота и великодушие прощават нашите грехове, защото, Господи, когато едно дете прости греховете на възрастния, то все същото, че ти си ги простил- тогава всички по-лесно живеят!"
"Някои хора обичат с всичко свое: със сърцето си, с очите си, с ръцете си, с думите си. Други крият любовта чак до дъното си и никак не искат другият да научи за нея- страшна е такава любов, не любов, а сянка сякаш, призрак сякаш,(...) обаче, ако е плашим от чувствата си, те рано или късно ни напускат и се превръщат в нещо друго."
September 4, 2022
Доста добра и много различна книга от всичко, което съм чела до сега. Хареса ми
February 9, 2020
Уникалният стил на писане на Керана Ангелова винаги успява да те пренесе в едни други измерения, докосва най-фините нишки на душата и те кара да съпреживяваш, да усещаш вибрациите на пространствата и чуваш дъха на героите. В книгата има много истини и прозрения за живота и неговата сложност. Красотата му обаче се крие в простичките неща; щастието се постига чрез намирането на друга красива душа, с която без думи да се разбирате и независимо колко пътища да стоят пред нас, съдбата си знае работата и те отвежда в правилния.
March 8, 2020
Мислех си, че съм написала по-рано какво точно ме грабна в тази книга.
Тя те повежда в магичен лабиринт от емоции и преживявания и не ти дава да си поемеш дъх. Има от всичко. И най-вече литература. От онази хващаща за гърлото и оставяща следи в сърцето.
Тя те повежда в магичен лабиринт от емоции и преживявания и не ти дава да си поемеш дъх. Има от всичко. И най-вече литература. От онази хващаща за гърлото и оставяща следи в сърцето.
May 19, 2013
Много добър роман!
Displaying 1 - 15 of 15 reviews