“Нула Осемдесет беше много млад и това представляваше голяма опасност. Не само защото момчетата понасяха по-тежко умората и глада от възрастните, но защото за да оцелееш тъй беше нужна дълга тренировка в борбата на всеки срещу всички, каквато младите рядко притежават. Нула Осемнадесет дори не бе особено отслабнал, но всички отказваха да работят с него. До такава степен всичко му беше безразлично, че вече не се стараеше да избегне умората и поборя, не правеше опити да си набави допълнителна храна. Изпълняваше всички заповеди, които получаваше и естествено бе да се очаква, че когато го изпратят на смърт, ще тръгне със същото пълно безразличие.”