“Мирко затича към къщи, подскачаше през вихрушката от снежинки, по-богат човек отпреди, заобиколен от повече свят, и този свят бе по-добър и по-голям, точно както портокалът е по-голям небелен, отколкото белен. Сякаш светът, съсухрен и горчив обелен портокал, си бе възвърнал кората и свежестта, а заедно с това и шанса отново да се налее със сокове.

"Снежен прах”