“Едри, лъскави дъждовни капки се ронеха бавно от небето на фона на синкавата скалиста планина. Изпаднал във възторг пред шипящото шумолене на пороя, Харис се сети за една от ранните будистки сутти: „Свободен съм от гняв, свободен от упорство. Тази нощ ще живея на брега на Махи; къщата ми е без покрив, огнището – студено. Вали, о, облак, щом така си пожелал!“. Смисълът може би беше: „Не се тревожи и се радвай на дъжда“, или пък: „Нападни ме сега, незащитен, да видиш колко ми пука!“.

"Градушка”