“За Джоузеф, впрочем, почти всичко е метафора на Африка - от голямата поезия, до ъгъла, под който пада светлината в пролетните следобеди. Той открива следите на континента където и да отиде. Кенет много му се дразни за това:
- Като ти липсва толкова много - викна той веднъж, - защо не вземеш да се върнеш? Тогава няма да повтаряш всеки ден: "Това е като в Африка, онова е като в Африка". Ти обаче няма да се върнеш. Предпочиташ комфортно да ти липсва тук, вместо да я мразиш всеки ден там.”