“Какъв разкош, каква сладост на живота - да седиш в хладната къща, да пиеш чай, да си похапваш сладкиш и да четеш. Да предъвкваш дългите изречения, да вкусваш смисъла им, да откриваш неочаквано, в един миг, по-дълбок смисъл, да се изумяваш над него и да си позволяваш да застинеш с очи, влепени в правоъгълника на стъклото. Чаят изстива в изисканата чашка; над повърхността и се носи дантелена пара, която изчезва във въздуха, оставяйки едва доловим аромат. Въженцата на буквите върху бялата страница на книгата дават убежище на очите, на разума, на целия човек. Това прави света открит и безопасен. Трохите сладкиш се посипват по салфетката, зъбите лекичко звънят о порцелана. В устата се събира слюнка, защото мъдростта е апетитна като козуначения сладкиш, живителна като чая.”