“На Богородичния празник ми се явява света Богородица.
Слиза по един тъничък облак от небето, и тука слиза в градината, и дойде, та седна до мене.
- Не се кахъри, Дафино, успокой сърцето си, ще го дочакаш твоят син. Майката трябва да може и най-дългото да дочака. И ти трябва сила да имаш! Със сила в душата всичко се дочаква!
Като ми сече тъй, ми стана драго. Не мога да не й вярвам на Богородица, синът си от възкресение дочака и цял свят го знае.
Сядам, сине, на стълбата и чакам.”