“Първо срещаш някого, човек, който е съвсем различен от хората наоколо. Той разглежда
всичко в различна светлина и те кара да промениш, да изместиш ъгъла си на зрение, да видиш
всичко наново - отвътре и отвън. Мислиш си, че можеш да стоиш на безопасно разстояние от него.
Мислиш си, че все ще намериш пътя в тази красива буря, докато изневиделица не осъзнаеш, че си
изтласкан в открито море и вече нямаш власт над нищо.

Не мога да кажа кога точно бях пленена от думите ти. Единственото, което знам, е, че нашата
кореспонденция ме прави друга. Още от самото начало. Вероятно ще съжалявам, че съм го казала.
Но тъй като цял живот съм съжалявала за неща, които така и не съм направила, не виждам нищо
лошо в това поне веднъж да направя нещо, за което да съжалявам.

Откакто „се запознахме" покрай романа и кореспонденцията ни, мисля постоянно за теб.
Прочета ли някой от имейлите ти, усещам как нещо вътре в мен се понася на вихрушка и си давам
сметка, че от доста време не съм вкусвала такова доволство и вълнение. По цял ден не ми излизаш
от главата. Разговарям с теб наум и се питам как ли би посрещнал всеки нов стимул в живота ми.
Ако отида на хубав ресторант, искам и ти да си с мен. Видя ли нещо интересно, се натъжавам, че не
мога да ти го покажа. Преди ден по-малката ми дъщеря попита дали съм правила нещо с косата си.
Косата ми си е същата, както и преди! Но е вярно, че изглеждам различно, защото се чувствам
различно.”