“И така, сама съм и ми харесва. След толкова много години на съжителство, сега възвръщам дома си със същия плам, с който колониалните страни възвръщат независимостта си от империите. Сега аз съм принцесата на своя хол, царица на спалнята си и императрица на часовете си. Оставям в безпорядък дисковете, които слушам, чета до пет сутринта и ям, когато ми се яде. Да живееш с някого, значи да отстъпваш. Значи да се спазариш с другия,като винаги плащаш някаква цена за минутите си,за любимите си ъгълчета. Това отказване от ежедневните ти права се извършва, естествено,за сметка на нещо друго: подслон, ласка, компания, секс, развлечение, съучастие. Но когато двойката се разпадне, сделката със съвместното живеене направо рухва. Една отегчена двойка е като неудобен хотел, натъпкан с прекалено много гости. Въпреки това съм склонна да пробвам нов хотел. Но спокойно, без да се опиянявам от фантазии. След като бях търсила напразно идеалния мъж, започвам да подозирам,че е по-приятно и по-подходящо да намериш един, който просто да бъде добър човек.”