“Излезе вятър и забрули листата, разкъса нощните облаци; заструиха потоци звездна светлина; свещта ни сякаш се уплаши от сиянието на откритото, пронизано от звезди небе, катурна се и ние видяхме, разсъблечена над нас, като снежен резен, късната далечна зимна луна и от близо и далеч разни живинки започнаха да я зоват, клечащи жабоци с нейното отражение в очите си, дива котка с ноктест глас. Катрин разгърна розовата постелка и настоя Доли да се наметне, после подложи ръка под мен и ме зачеса по главата, докато се отпуснах на гърдите ѝ.”