“После той ни видя на дървото и след миг каза:
- Хей, здрасти Катрин Крийк; здравейте мис Талбоу. Какво правите там горе? Да не ви гони дива котка?
- Ей така, седим си – отговори мигновено Доли, сякаш се боеше да не би Катрин или аз да я изпреварим”