“Там, при първата ми къща, там, където живеех като бях малка. Знам, че имаше чакали, но все пек ми е трудно да повярвам. Имам чувството, че е чиста измислица, че предишният ми живот е чиста измислица. Знам, че е съществувал, но не вярвам, че е съществувал. Не мога да си представя, че съм виждала родителите си всеки ден, че сме се хранили на голямата маса, ние тримата, че винаги за всяко нещо е трябвало да им искам разрешение, с една дума, че сме били семейство.”