“Слизам по тясното стълбище изключително бавно, олюлявам се несигурно, като малко дете, което прави първите си стъпки, но без победоносните викове, изведнъж ми проблясва една мисъл. Осъзнавам, че не виждам нищо, въпреки силната следобедна светлина, ужасена, без да обръщам внимание на пчелите, сядам върху едно стъпало, с глава между коленете, очите затворени, имам усещането, че потъвам; какво направи, какво правиш, какво ще правиш; все едно спрягах глагола в час по граматика…”