“Както изглежда, настъпил е сезонът на цъфтежа на книгите, едновременно с цитрусите, макар този цъфтеж да беше по-малко забележим и някак по-спокоен, по-уталожен. Вдишвам познатата миризма, която ми напомня за скъпоценната книга, с която научният ръководител на моята дисертация ми беше услужил, и внезапно осъзнавам, че се намирам точно пред неговата къща, тук прекарва той тихо и кротко дните си, прелиствайки ту една, ту друга книга. Изгарях от желание да се покатеря на прозореца и да седна между книгите му; щях да ги натрупам на камари върху масата и да положа върху тях трескавата си изстрадала глава, после нещо засенчва прозореца – пуснаха завесата, край на представлението.”