“Впрочем докато наоколо ти падат мини и край теб гинат на всяка крачка, докато умират близките ти, някак си по-често и по-силно, отколкото в най-дълбокия мир, усещаш еуфорията на щастието. Съзнаваш, че все още си жив и това усещане те опиянява. Никога в живота си не съм се смял така, както през шестнадесетте месеца, които прекарах в обсадено Сараево.

(от Предговор за българските читатели от автора)”