“Очевидно не знаеше къде да се дене, навсякъде е едно и също - и в Африка, и на улица "Похорска", някъде в Нови Белград или където и да е. Ставаш сутрин, люсваш едно горещо кафе, лудваш в градския транспорт, после на работа люсваш още едно горещо кафе, правиш се, че нещо работиш, после може още едно кафе, връщаш се от работа, лудваш в градския транспорт, висиш по светофарите, хапваш нещо студено, спиш следобед, събуждаш се, люсваш едно горещо кафе, наприказваш се до насита по телефона със същите отчаяни души като теб, пропускаш вечерята, уж че било здравословно, а всъщност просто те мързи да спретнеш нещо за едничкия син на твоята майка, зяпаш в телевизора, докато ти се приспи, книгата, която искаш да прочетеш от месеци, я преместваш прилежно от единия рафт на другия (кой ти днес чете книги, пък и защо ти да бъдеш по-различен), тръшваш се в хронично неоправеното легло, хъркаш, будиш се посред нощ, ровиш из хладилника да наваксаш пропуснатата вечеря, а на сутринта всичко отначало...
Каква е разликата, Африка или където и да е другаде.
Затова си стоя тук и не мърдам.”