“Значи това било. Руб е победител. Но не иска да бъде такъв. Иска преди всичко да бъде боец. Като нас.
Да играе мач, който може да загуби. Отговарям му, за да го успокоя:
- Пак ще се биеш, като всички нас.
- Мислиш ли?
Но никой от нас не знае, защото мачът не струва пукната пара, ако си сигурен от самото начало, че ще спечелиш. Истинското изпитание са онези, чийто изход не знаеш. Тъкмо те поставят въпроси и искат отговор.
Руб още не се е бил. Не е играл истински мач.
- Когато ми се случи, дали ще се изправя? - пита той.
- Не знам - признавам си.
Той предпочита хиляди пъти да е боец във вълчата глутница, отколкото единствен победител в целия свят.
- Кажи ми как се прави - моли ме той. - Кажи ми!
Но и двамата разбираме, че има неща, на които никой не може да те научи. Боецът може да бъде победител, но това не прави задължително победителя боец.”