“В душата времето придобива истинската си реалност, защото нима бих могъл да сметна за несъществуващо миналото събитие, което е утаено завинаги в моята памет? Нима то не конституира понякога живота ми в по-значима степен, отколкото механично извършваното в настоящето тривиално действие? Нима също толкова реален конституент на живота ми не е проектът за моето бъдеще? И изобщо, ако става дума за пълнотата на моя живот, нима тя не се образува от актуалната спрегнатост на цялото мое минало, цялото настояще и цялото бъдеще?”