“Почувствува се толкова сама, че подири безполезното другаруване със забравения под кестена съпруг.
— Гледай докъде изпаднахме — казваше му тя, а юнските дъждове заплашваха да съборят навеса от палмови листа. — Гледай празната ни къща, синовете ни разпилени по света, и ние двамата пак самички, както най-напред.”