– Тогава за какво е цялата работа, татко?
– Заради живота, където и едничка стъпка накриво може да доведе до трагични последици.
– О, боже, звучиш като мъдрост от курабийка с късметче.
– Така ли? Така значи? Не като притеснен баща, а като курабийка с късметче? Така звуча, когато говоря със сина си за бъдещето, което го очаква и което може да се провали и от най-малкото, от най-миниатюрното нещо?
– О, мътните го взели бъдещето! – изкрещях аз и изтичах навън, питайки се откъде да открадна кола, за да стигна до Скрантън и да поиграя билярд, а защо не и да си лепна гонорея?