“Да бъдеш у дома си. Да ходиш по света и винаги да се връщаш у дома си - една скутана зелена полянка, където светът не може да достигне. Да се разтуриш и разхвърлиш, да съблечеш тялото и душата си. Да бъдеш у дома си...Познатата пътека. Познатият дървен димец на оджака, сладък димец. Познатият хляб и милата позната ръка, която ти го поднася. Да замирише на дом...
...Домът е като вир - гмурнеш се и нищо не чуваш под водата. И нищо не видиш Но не може да се стои все под водата....
...Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато вън реже остър вятър. И ти е добре така, на топло у топлия вир. Но не може да стоиш вечно на топло у топлия вир.Все някога ще трябва да излезеш на вятъра и да поемеш дъх от острия вятър. И да спреш вятъра. Да застанеш с лице срещу лицето на вятъра...”