“Погледнаха се за момент.
Моментът се превърна в по-дълъг момент и изведнъж стана много дълъг момент, толкова дълъг, че да се чудиш от къде се взема всичкото това време. [...]
Чудеше се какви ли са тези звуци и гледаше втренчено нейното също учудено лице, което се усмихваше със споделена изненада.
Досега не беше разбрал, че животът говори с глас, глас, който ти дава отговорите на всички въпроси, които непрекъснато му задаваш, никога съзнателно не бе долавял този глас и не би познал тембъра му досега, когато той му каза нещо, което никога преди не му бе казвал и то беше „да“.”