Find & Share Quotes with Friends

 

 (?)
Quotes are added by the Goodreads community and are not verified by Goodreads. (Learn more)
Николай Милчев

“Преди да стане дума за храна,
ти слагаш малко столче пред
библиотеката.
И пипаш томовете на класиците - като жена,
която си избира дреха.
И ми говориш с глас, подвързан с кадифе.
И драскаш с нокът листите, и сякаш подчертаваш -
изгубен стих, пропаднало небе...
И светиш цялата. И столът ти се
олюлява.
Ти пазиш равновесие с единствен гласен звук
и ми приличаш на изящна
христоматия.
И може би защото моя книга няма тук,
ти ми постилаш цялата поанта на косата си.
И рециталът продължава с часове.
Аз вече помня наизуст ръцете ти с изчезналия пръстен.
И вниквам в смисъла на най-
прозрачното перде
и в буквите къпинови, които Бог по кожата ти пръска.
Тогава може би аз - страшно
прегладнял,
долавям римите на първата препечена филия.
И нелогично свързвам хляб с кристал.
Кристалът - с вечерта, която трябва да изпия.
Докато продължавам тази книжна светлина,
аз се надявам лампата да не живее вечно.
Да спре сърцето й. И бавната жена
да се стопи - като кристалче захар в капка млечна.
Но гледам как библиотеката върви към мен
и как от книгите й падат междуметия.
И как една метафора - с поглед замъглен -
ми сваля дрехите, за да ми прочете небето.
И повече не мога да вечерям този глад.
Сервизите и приборите са отчаяни, но знаят -
класиците са писали за всичко в този свят.
Но в другия си ти. И тази стая.”

Николай Милчев
Read more quotes from Николай Милчев


Share this quote:
Share on Twitter

Friends Who Liked This Quote

To see what your friends thought of this quote, please sign up!

1 like
All Members Who Liked This Quote




Browse By Tag