Ани Спасова

“Аз се запознах с Борис под кестените в училищния двор в Радомир, където бях учителка по английски за първа година и мислех, че светът - това са учениците от трети В курс...
Борис ми се обаждаше понякога - това бяха дни, когато цъфтяха кестени и идваха птици от юг. Аз цъфтях при моите класове в техникума, вече знаех, че те не са целият свят - парите бяха целият свят, а аз ги нямах.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица

“ЛЮБОВНО

Мирише непростимо на цветя.
И непростимо никъде те няма.
Не ми се диша. Никаква пчела.
И никаква раздяла по-голяма.

Ако те видя, ще е може би.
А може би е само част от нищо.
Мирише непростимо на върби,
които като всичко са излишни.”
― Николай Милчев

“БИЖУТЕР

Ръкопляскам на дивите ягоди... Пея им...
После с тях ти рисувам едно колие.
Ако бях бижутер в магазин за мистерии,
щях да викна сърна да продава небе.

Ако бях бижутер, щях да имам поклонници –
много шипки и праскови, и светлина...
Две изящни врабчета – диаманти сред клоните,
и велико отсъствие на жена.

Ако бях бижутер, щях да кажа на думите
да отидат при друг бижутер.
И да гледам реката – тази църква на рибите,
пълна с блясък и сватбен хайвер.”
― Николай Милчев

“Той вървеше към автобусната спирка, където нямаше нито едно дърво - посивял като тротоара, тежък като нощ.
След стъпките му, направо върху асфалта, поникваха кестени.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица