Ани Спасова

“Турци избиват на сто души един, я има и толкова, я няма. А природа избива сички, рано или късно. И турци, и ерменци, и българи, и евреите биля, при цялата им хитрост. На нея хитрост не й минава. Сички тя избива без никакъв пропуск. И туй е същото нещо, кое и неспирно поражда живот, като оня здравец в Котел. Същото нещо! Колебай ся като махало – напред-назад, напред-назад. Както ся и человеческата мисъл колебай . Ту това ти ся види, ту обратно – онова. Оплел ся в двуликостта като пате в кълчища.”
― Милен Русков, Възвишение

“Аз се запознах с Борис под кестените в училищния двор в Радомир, където бях учителка по английски за първа година и мислех, че светът - това са учениците от трети В курс...
Борис ми се обаждаше понякога - това бяха дни, когато цъфтяха кестени и идваха птици от юг. Аз цъфтях при моите класове в техникума, вече знаех, че те не са целият свят - парите бяха целият свят, а аз ги нямах.”
― Здравка Евтимова, Кръв от къртица

“Щом службата вечерна върви към своя залез,
сто сини минзухара кандилата си палят.

из "Есенна църква”
― Николай Милчев, Тънък дъжд

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади