“Защо ми е толкова самотно и тихо? Защо толкова много вали? Аз ли валя вече вътрешно, в мен ли тече неспирен дъжд от сълзи, или всичко е съвсем обяснимо и ще свикна - с този прозорец, с океана, с планината. Будех се всяка сутрин с мисълта, че искам да си ходя в България.”