“- Как можеш да разбереш дали наистина си влюбен? Какво чувстваш?
- Най-напред забравяш за света около теб. Семейството, приятелите стават невидими. Ден и нощ мислиш само за един мъж. Когато го видиш, той изпълва очите ти със светлина. Когато не го виждаш, образът му разяжда сърцето ти. Непрекъснато се питаш какво прави той, къде се намира. Измисляш си свой живот, живееш единствено за него: очите ти гледат за него, ушите ти слушат за него.
Лунна перла отпива от чая си и продължава:
- През този първи етап всеки от двамата не знае за чувствата на другия. Това е най-болезненият момент. Сетне те разтварят сърцата си и за момент изпитват безумно щастие.
Сестра ми оставя ръкоделието и погледът се зарейва в пространството:
- Но след хубавото време идва бурята. Изведнъж влюбените попадат в мрак. Бродят из него пипнешком, пълзейки. Остаряват. Ще видиш, сестрице. Когато бъдеш обичана и обичаш, ще откриеш болката от живота върху нажежена до бяло скара. Вече в нищо няма да бъдеш сигурна.”