“Бихме могли да остареем един до друг и до телевизора в хола, с който ще образуваме върховете на домашен равностранен триъгълник ... Бихме могли взаимно да си разтриваме папагалските клюнове с балсам Менопаузол, едновременно да отмерваме след хранене същите капки за кръвно, а в неделя след киното, благодарение на последната целувка в индийския филм, да се сливаме в гърчави прегръдки на новородени и да свистим като кипнал чайник, процеждайки измъчени бронхити през изкуствените си ченета. А аз, излегнат по гръб на ортопедичния дюшек, сведен до твърда дъска на факир, за да избегна бодежите на ишиаса, ще си спомням какъв здрав и буен младеж съм бил преди много години, как съм можел да повторя от пилешкото в гърне, без да получа киселини...”