“Можете ли да обичате? Извинете, въпросът ми е глупав, всички жени могат да обичат, а онези, които не могат, обичат себе си чрез другите, а това на практика и поне през първите месеци почти не се отличава от истинската привързаност. Не ми обръщайте внимание, виното върши своето и след малко ще ви помоля да се омъжите за мен - обикновено така става. Когато съм много самотен или съм прекалил с пиенето, в мен избуява като плесен в затворени шкафове восъчна китка от брачни намерения и ставам лепкав, уязвим, лигав и напълно дебилен; това е моментът, нека отбележа, да се измъкнете по терлици с някакво извинение, да се качите в колата с въздишка на облекчение, после да се обадите от фризьора на приятелките и да им разкажете с кикот за моите плоски предложения. Но дотогава, ако не ви притеснявам, ще придърпам стола си малко по-близо до вас и ще ви правя компания за едно-две питиета." - Антониу Лобу Антунеш/'На края на географията”