“Зад тези сини очи има нещо друго, зад думите, воплите и мълчанието пулсира друго царство, диша друга Алана. Никога не съм ѝ го казвал, обичам я прекалено много, за да накърнявам гладката повърхност на щастието, по която са се плъзгали вече толкова дни, толкова години. Аз по своему отказвам да разбера, да открия; наблюдавам я, но без да я дебна; следя я, но без да я подозирам; обичам една прекрасна осакатена статуя, един недовършен текст, едно късче небе, отразено в прозореца на живота.”