“Аз не мога през цялото време да изпитвам чувства. Да бъда сам, за мене това е единствената възможна форма на съществуване, понеже нямам никакво желание да правя една жена нещастна, а жените проявяват тази склонност – да стават нещастни. Признавам – да бъдеш сам е не винаги весело, човек не винаги е във форма. Впрочем, от опит зная, че щом ние не сме във форма, и жените загубват формата си; а щом ги обземе скука – започват обвиненията в липса на чувства. В такъв случай, честно казано, предпочитам да случая сам.”