“Ще трябва да свикна да приемам себе си такъв, какъвто съм. Бедата е там, че не се познавам изцяло. През целия си живот съм изграждал личността си, както се изгражда здраво тяло според предписанията на „Сила и здраве“. Само че не съм изградил нищо отвътре, а само отвън, колкото да се браня от едно-друго.
Сега голяма част от тази щурава структура се разпада. Ще трябва да започна всичко отново и аз се вглеждам в себе си, за да разбера какво има там. Не зная дали ще успея. В крайна сметка сигурно ще събера части от някогашния Ал, макар някои от тях да липсват, и ще ги слепя някак.
Трябва да свикна със страха, да живея с него. Той е нещо вродено и няма никакъв смисъл да се бориш срещу него. Да не е страхът, никога не можем да бъдем преуспяващи животни. Човек няма защо да се срамува от страха. Подобно на играта и болката, той е нещо естествено, нещо необходимо. Трябва да свикна с него.”