“Родна земя

Моя родна земя, моя мила родино,
Ти си всичко за мен, на света си една!
С небеса теменужни, с морето си синьо...
Няма друга такава прекрасна страна!
Прелетяха над теб векове и години!
Ти остана безсмъртна! Не погинаха в бран
Хлебoродни поля и цъфтящи градини,
И зеленият, роден, хайдушки балкан.
а един ли се удар над тебе стовари?
Колко пъти те гази коварният враг!
След погроми, и кръв, и войни, и пожари –
ти отново възкръстваш и жива си пак.

Днес отново погиваш, под удари нови.
Днес предатели твои те хвърлиха в мрак –
Да се гърчиш, скована от робски окови,
Да се носи над теб лешоядния грак...
Ала иде нов ден! И вериги строшила
След зловещия тоз яничарски погром -
Ще възправиш снага, пълна с ярост и сила –
Моя родна земя, ненагледен наш дом!”