“И на мен понякога ми идва да се откажа, признава Гьоц, или може би Майер, убива ме еднообразието на работата, безкрайното повторение, един ден зад волана, втори ден отговорник за ауспуха, после пак същото, като че ли няма друго нещо в живота. Майер, или Гьоц, другият, не крие несъгласието си. Така и трябва, казва, докато имаме задача, тя е нашият живот. Той отдавна се е усъмнил в неговата истинска отдаденост на идеалите на Райха. Не поставя под въпрос служебната му изпълнителност, дума да не става, както няма спор, че никога не е заставал срещу тях, но в него има нещо твърде, как да се изрази, мекушава, именно, излъчва потиснатост, плюс още нещо, не може да определи точно какво...”